Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2012 11:40 - През ПОНОР ПЛАНИНА-село ЗИМЕВИЦА-връх ТОДОРИНИ КУКЛИ-19.06.2011 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 16075 Коментари: 12 Гласове:
8

Последна промяна: 24.08.2012 11:59


   При преходите ми по високата част на Понор планина се бях заглеждал в морето от ниски, зелени хълмове на север.

image
                  От високата част на Понор планина към по-ниската част 

   Изглеждаха така, като, че ли някаква вълна ги беше заляла и после ги беше разхвърляла безразборно, отмивайки всичко от тях. Няма скали, дървета, храсти, къщи. Докъдето погледа стига се виждат само чисто голи хълмове, а зад тях централното било на Стара планина с връх Тодорини кукли.

image
   Морето от хълмове в ниската част на Понор планина. Най-отзад в средата е връх Тодорини кукли, а най-отзад и вляво-връх Ком

   Маршрута през хълмовете щеше да ми отнеме цял ден само на отиване. Маркировката започва от гара Бов, минава през водопада Скакля и стига до хижа Петрохан. Само, че аз не разполагах с толкова време. Трябваше да съкратя пътя и да се съсредоточа само върху хълмовете. Реших да тръгна от село Зимевица. Селото е в ниска и тясна долина. Тази долина е граница между високата и ниската част на Понор планина. Паркирах си колата в най-северозападния край на селото.

image
    От село Зимевица към скалния венец на връх Даин венец 

   Оттам започва очевиден, класически и много добре запазен римски път. Идеално равен, с неизвадени от селяните камъни и добре вкопан в хълма.

image
                Маркировката за хижа Петрохан е по този римски път

    По римско време не е съществувал сегашния път по Искърския пролом. Имало е два римски пътя по билата от двете страни на пролома. От град Вършец е тръгвал един път, който се е разделял над сегашната хижа Пробойница. Източният е завивал към гара Лакатник, преминавал е река Искър по мост и през връх Издремец е вървял към София. Западният е минавал през хълмовете на Понора и е достигал до село Зимевица. Сегашната синя маркировка от село Зимевица към хижа Петрохан върви по съвременен черен път, който е прокаран точно над трасето на римския.

image
     Хълмовете и трасето на римския път под съвременния черен път. Римския път е по-добре вкопан в хълма от съвременния път дори и след 2000 години.

    Тук-там отстрани на пътя се виждат останките от калетата, които са охранявали пътя.

image
                                    Останки от калетата, охранявали пътя.

    Непосредствено до селото има и една голяма тракийска могила.

image
   Село Зимевица от връх Даин венец. Виждат се двата римски пътя-към Вършец и към Брезе. По-средата между двата пътя е тракийската могила.
 
   От село Зимевица пътя преминава покрай няколко по-малки понора и навлиза в хълмовете.

image
                                            Класически малък понор

   Ниската част на Понора изобщо не прилича на планина. Все едно, че вървиш през полето, а отстрани има само няколко хълма.

image
                                   Безкрая на зелените хълмове

  Пътя до връх Тодорини кукли изглеждаше кратък и с малка денивелация, но това се оказа илюзия. Продължителността на маршрута е 8 часа и половина. Разстоянието е над 35 км., а денивелацията около 1000 метра. На пръв поглед изглежда, че човек няма къде да се обърка. Има само един черен път, по който трябва да се върви. Навлизайки дълбоко в хълмовете пътищата станаха много, а еднообразните хълмове доведоха до дезориентация. Не случайно хората наричат понорите „губилища”. Маркировката по черния път беше рядка, като в началото от нея нямаше нужда. Когато се появиха други черни пътища и започнаха да се пресичат маркировката изчезна. Усетих, че маркировката я няма при първата проява на цивилизацията сред хълмовете. Пътя стигна до голям краварник.

image
                Краварник сред пустинята. Тук маркировката изчезна

   Пред краварника отвсякъде се кръстосаха пътища. Централното било на Стара планина изглеждаше близо и затова реших, че нямам нужда от маркировка. Продължих по първия черен път в северна посока. Пътя премина покрай един овчарник и стигна до поредния понор с „река” в долината му. Там видях едно от чудесата на Понор планина. Пиша „река” в кавички, защото обикновено една река тече до се вливането се в друга. В този понор „реката” просто изчезва по средата на долината. Като, че ли пропада в дупка, а дупка не се вижда. Такива долини се наричат „глухи долини”. Цялата Понор планина отдолу е куха и не задържа вода. Реката достига до кухото място и пропада под земята. След изчезналата река пътя зави в моята посока на северозапад. Видя се връх Тодорини кукли, но между мен и него имаше дълбока долина и гъста гора. Продължих на запад по красивата долина на река…Криза.

image
                                          Долината на река Криза 

   На връщане щях да разбера защо се казва така. Откъм централното било на юг отвсякъде течаха потоци. Пресякох поне десет. Делът на Стара планина Козница е покрит с много особена трева. Такава трева има от южната страна на Витоша. Тази трева задържа водата и затова цялата южна страна на Козница е в потоци. Скоро изоставих пътя и продължих нагоре без пътека. Навлязох в гъстата гора от южната страна на централното било. За малко хванах черен път, по който стигнах до малка полянка с хранилка за животни. На тази поляна се озовах отново на римския път. Веднага го познах по подредените камъни, идеалната му гладкост и вкопаването в хълма. Продължих на север по него. Знаех много добре къде излиза на билото. Римския път излиза на централното било при така наречения Дяволски проход или Врелото. Врелото представлява казан с отвор на изток. Там се разделят маркировките за Ком-Емине-направо и за Врачански балкан-наляво. В казана има отлично запазен участък от римския път, дълъг няколко стотин метра. По римския път стигнах до малък поток. Това е началото на река Студена бара. Там гората беше много гъста и беше погълнала изцяло римския път. Продължих нагоре без пътека и почти веднага излязох над гората. От лявата ми страна имаше някаква виличка-единствена постройка на билото от хижа Петрохан до тук.

image
    Единствената къща на билото. Оттук се вижда пътеката Ком-Емине 

   Виличката се вижда от коловата маркировка Ком-Емине, затова се огледах за коловете. Видях ги на не повече от 500 метра пред мен. Наклона нагоре беше съвсем малък и трябваше да съм при тях след 10 минути. Ако не беше тревата. Гъста, дълга и заплитаща се в краката трева. Редува се с дебела хвойна с камъни и дупки под нея. Започна се едно продължително и изморително газене. Уж вървя към коловете, а пък не ги приближавам. С изплезен език излязох на билния път някъде около Крушачки връх.

image
                             Централното било и Крушачки връх

  Имах намерение да вървя по билото до хижа Петрохан и оттам да завия наобратно, за да направя кръг. Поради напредналото време и преумората трябваше да се задоволя само с връх Тодорини кукли.

image
                                               Тодорините кукли

   На този връх съм бил няколко пъти и с удоволствие бих се качвал още и още на него. Всъщност връх Тодорини кукли се състои от четири върха.

image
               От четвъртата към другите три Тодорини кукли

   Изкачих се само на първия и на втория. От тях се открива уникална панорама на всички страни.

image
                                            Към град Вършец
    image
      Към долината на река Бързия, Берковска планина и връх Ком

   Делът Козница на Стара планина е съвсем различен от Понора. Въпреки малката надморска височина пейзажа на Козница е типично алпийски, като на Рила и Пирин. Билото спира студените северни течения. Понора, който е от юг на билото, остава предпазен от студа.

image
    Централнато било на делът Козница с Крушачки връх и долината на река Ботуня

   От Тодорини кукли реших да се връщам към Зимевица по друг път. Избрах от многото черни пътища един, а пък той да вземе да се окаже този със синята маркировка. Добре, че поне на връщане нямаше да се мотая. Продължих надолу към долината на река Студена бара. Долината е изумително красива.

image
                                          В долината на река Студена бара

    Наистина няма как да се опише с думи, а трябва да се види. Долината всъщност е огромен понор, който поема всички води от централното било. В дъното на долината се поспрях за по-дълго на реката, за да се порадвам на гледките. Обядвах и си напълних допълнително вода.

image
                     Река Студена бара и "маркировката" до нея

   Долината на реката е препречена по средата от насип. Този насип е направен за римския път. Долината е била заблатена и римляните са направили насип над блатата, за да не потъне в тях римския път. Долина е друго чудо на Понора, защото е с две реки. Студената бара тече на запад от насипа с римския път. От изток към насипа тече река Криза. Малко преди насипа има дълбок понор, опрян в едни скали. Река Криза стига до дупката и я хваща кризата. Изчезва напълно.

image
                                        В този понор изчезва река Криза

    Насипа е само на няколко метра от реката, но остава сух. Затова и през него не е прокаран мост.

image
                                            Долината на Студената бара

image
  Студената бара назад. Тук добре си личат камъните на римския път

image
                                              Зелените хълмове и пътя през тях

    В края на насипа следва изкачване до върха на един хълм. Оттам се открива най-удивителната гледка към понорите. Накъдето и да се обърнеш – все море от мистериозни зелени хълмове.

image
      Вместо да се кача на билата на хълмовете, аз слязох в долината

image
       Последната верига от зелени хълмове преди село Зимевица

   Бях изморен и избрах да се връщам към село Зимевица по черния път с маркировката. Сега съжалявам, защото гледките щяха да са  много по-красиви, ако бях минал по билата на хълмовете. Най-красива ми се стори най-западната част на понорите-тази през която не минах.
Оставям си я за десерт. Сигурен съм, че ще бъде голямо удоволствие да мина през нея. 
image

                                                                GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track



Гласувай:
8



1. pelitko - Благодаря
27.08.2012 15:59
И другите ми фоторазкази са с GPS трак. За който има GPS и му се ходи в планината ще му бъде от голяма полза.
цитирай
2. анонимен - Антон
28.08.2012 11:46
В този сезон на изгоряла трева и гора зелените снимки идват много добре (не че не сме ги гледали без разказа).
видях снимките от последното ти ходене - много хубав маршрут - минавал съм и по Джафар дере и през Певците, макар и като част от два различни маршрута. По Джафара обаче минах по "стандартната" пътека за Орлово гнездо, може да се каже, че и по нея имаше достатъчно емоции.
Ходенето около военният завод е доста досадно, но неизбежно.
Най-накрая се засрамих и взех, че си сложих една GPS програма на айфона, та да взема да качвам и аз тракове. Лошото е, че всички които намерих за този телефон пишат в gpx формат, а гледам че повече ползвания е gdb. Видях, че последният път си качил траковете и в двата формата. Обаче при отварянето ми от mapsource в gpx формат не виждам различните отметки, които си слагал по трака. Изобщо още съм бос, ама ще се уча.
цитирай
3. pelitko - Радвам се, че пак се появи!
28.08.2012 12:34
Защото не коментира прехода ми през Сувчарското пръскало и Голямо Орозтепе. Може би си го пропуснал. Радвам се и за GPS-а. Сега ще виждаш много повече пътеки и ще можеш да избираш измежду много повече маршрути. Относно отметките-на Mapsource вляво има една стрелка. Като я отвориш пише Waipoints. Точките са подредени там-на Waipoints. Макар, че те трябва да се виждат е без това. Ако проблема не е в това, не мога да ти помогна. И аз съм доста бос относно GSM с GPS.
цитирай
4. анонимен - Антон
28.08.2012 14:00
Прочетох го, разбира се, но честно казано не исках да досаждам, а нямаше и какво да кажа - очевидно перфектно планирано и изпълнено мероприятие :)
Всичките пътища съм ги минавал едно към едно, само на Ескимандра свих рязко в дясно, че колата ми беше на портала на военните складове, та последва едно слизане напряко през шипките, между които се криеха едни млади бичета, та се гледахме един друг на кръв.
Иначе аз дойдох откъм Козя стена, поради което много лесно намерих отбивката на пътеката, самата пътека се вижда ясно като идваш от хижата, даже някои я вземат за подсичаща, след което берат ядове.
Не ти ли омръзна все по тоя път с колата, сигурно вече 10 пъти все по него минаваш?
цитирай
5. анонимен - Антон
28.08.2012 14:02
Исках да кажа, че дойдох от хижа Козя стена, че гледам получило се е двусмисленно
цитирай
6. pelitko - Здравейте!
28.08.2012 15:14
До bulgarinut57 - Свалям линка на снимките от snimka.bg, където ги качвам. При мене са си ОК. Виждам ги големи и чета отметките. Ако при Вас са по-малки не знам как да ги оправя.
До Антон-изобщо не ми досаждаш. Радвам се винаги когато коментираш. Особено, когато си минавал вече по пътеките. От Ескимандра трябва да се продължи по черния път надолу. Стига се до разклона с Урбасан дере. Там черния път завива към военните складове и излиза малко преди тях в долината на Дамлъдере. Така, че е можело да не минаваш през драките. Сега този път можеш да го видиш на GPS картата. Относно точките от трака се сетих, че те излизат само на формат gdb.
цитирай
7. анонимен - Антон
28.08.2012 16:12
После и аз видях, че е имало такъв вариант, но така беше по-интересно, там не е страшно, може и през гората, няма скали. В края на краищата се оказа, че излязох пак на този път.
цитирай
8. pelitko - Пак ще ходя
28.08.2012 16:27
Дали ще е по същия път не знам. Наистина взе да ми омръзва. Може да мина малко и от север. Коментирай и пиши непременно!!!
цитирай
9. анонимен - Иганово
04.09.2012 14:45
Тъй като съм нетърпелив, а и няма много време ще пиша в тази тема, без да чакам да публикуваш ходенето до Гердектепе. По странно съвпадение си мислех да ходя до Гердектепе през престоящите празници и твоето ходене ми дойде страшно информативно. Проблемът ми беше, че се чудех откъде да се завъртя като мислех нагоре да е през Тататрски ливади (гледам, че има пътека за заслона, дали си минавал по нея и има ли някакви особености?) и да сляза през Певците, обаче не ми се искаше много, че съм минавал от там. Сега стана идеално - свалих си трака от bgmountains и ще го ползвам.
До калето също мисля да ходя, ама там един приятел много настоява да дойде, та ще видим кога ще бъде, от Анево ли трябва да се хване отдолу? След това което видях на снимките ти, отгоре няма да минем.
Гледам в Google в края на Иганово до гората дето би трябвало да тръгват и двете пътеки има нещо като мотополигон от черни пътища и някакви сгради. Знаеш ли какво е това и дали мога да си оставя колата там?
Много въпроси станаха, ама с тази тема ме уцели много точно. Ако не е тайна, как разбра за пътеката през Бялата глина?
Аз ходих до Черни връх от Чуйпетльово - нагоре през Ярловски Купен по коловете, а надолу направо по реброто през Сухото езеро - там е доста дива местност, няма изразени пътеки (но има хубава хвойна), на четири пъти попадах на сърни.
цитирай
10. pelitko - Здравей!
04.09.2012 19:26
През Татарски ливади не съм ходил, но това ще ми е следващото ходене. Мисля да го съчетая с качване или слизане по река Леевица /източно от Сопот/. Около Калето има две пътеки. Като слизах отгоре ми излязоха сини стрелки /съвсем пресни/ от изток. Движат се по източното Курудере и излизат северно от крепостта. От южната страна на планината има черен път. Пътя стига точно под Калето и оттам тръгва втората пътека с маркировка и табелки. Маркираната пътека се движи по реброто между източното и западното Курудере. Съветвам те да хванеш пътеката от юг, защото не минава покрай отвесни места. Тръгва се от Анево, защото е най-близко. В гората над Иганово има някакъв фургон на военните. Не видях да има хора. В селото ми казаха да не си оставям там колата, нито пък дори в края на селото, заради циганите. От Иганово до пътеките е само около километър, затова си остави колата по-добре в центъра на селото. За пътеката през Бялата глина узнах от интерактивната карта на централен Балкан. Това е нов сайт с главните GPS тракове на Централна Стара планина. Пише, че сайта струвал около 1.5 /един милион и половина/ лева. Моите GPS тракове са повече само за последната година и ги давам безплатно.
Относно хубавата хвойна от южната страна на Витоша-голям фен съм и. Качвал съм се и през Марочки кошари и през Вуйчинов рид и пак ми се ходи. Сърните там са най-много по река Матница(
цитирай
11. анонимен - Благодаря!
05.09.2012 08:46
Надявам се да успея да отида, че много задачи се появиха...
Сайта на Централен Балкан и маршрутите уж съм ги гледал, ама явно не достатъчно внимателно. За усвояването на пари няма какво да говорим... Иначе твоят блог придобива вид на сериозен пътеводител, особено за Централна Стара планина.
Войчинов рид май е последният по-популярен маршрут към Черни връх, който не съм минавал. А по Матница съм ходил два пъти, също от Боснек по посока Живата вода и макар всички да казват, че било пълно с животни, не видях нищо освен една лисица - или тежко ходя или всички са спали рано сутринта :)
Това за тръгването от Сопот и излизане някъде под Добрила също съм го мислил, ще е интересно да споделиш като отидеш, приятно ходене!
Антон
цитирай
12. pelitko - И аз благодаря!
05.09.2012 12:38
През четирите свободни дни ще правя ремонт вкъщи и няма да мога да ходя. За пътеводител все още е много рано. Имам чувството, че ти си ходил по много повече пътеки от мен. Около Боснек внимавай много-там са най-големите мечки в България. За пътека по река Леевица съм чел в интернет. Миналата година, като слизах от Амбарица, от Залъмовото кладенче загледах долината. Изглежда, че може да се мине оттам. Ако мина ще пусна снимки и трак.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 1057543
Постинги: 76
Коментари: 358
Гласове: 295
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031